АНЕТА ГАНЧЕВА

Анета Ганчева и онколобните
 

Най-сериозна заявка за способностите си на лечител дава Анета Ганчева. Трудно може да я разпознаем като такава само и единствено от изявленията, които прави в пресата. Изказванията й дразнят дори и най-предубедения слушател. Самоопределя се като земен човек, но бърза да се разграничи от всичко земно и познато. Обижда се от недоверието на специалистите, които не й позволяват да докаже способностите си върху болните с диагноза СПИН. С безпокойство и нетъпрение се опитва да ни каже, че няма нищо общо с онзи регионален образ на лелята, бабата, вуйната, живееща в далечното и забравено село на хиляди километри от всеки спомен за цивилизация. Лечителката не врачува, не бае, не проклина, не отлива восък, нито куршуми. Тя не е част и от другата визия на оракула, който в сърцето на Балканите се уповава на Изтока и неговата мистерия.

Преди да пристъпят към лечения при нея, пациентите трябва добре да проумеят какво тя не е. А тя не е екстрасенс, не е паралечител, не се побира в нито едно познато и общоприето наименование на хората със способности, подобни на нейните. И ако бъдещите й пациенти смогнат и преглътнат наведнъж всичката тази претенция, те по всяка вероятност ще бъдат излекувани. А излекуваните се оказват наистина много, особено ако се доверим на слуховете. Напълно възможно е характеровите възможности да не са мерило за наличието на каквито и да било други качества. За себе си, госпожа Ганчева, твърди че приема онези, които са изчерпали възможностите на традиционната медицина. А те са болни от рак, диабет, дори и СПИН.

В пресата разказва, че е започнала да се занимава с лечение преди цели 20 години. Още през 1994 г. в реанимацията на Военномедицинска академия в София й дали право да помага на тежкоболни пациенти. Биографията й на лечител не е предхождана от тежки инциденти и лични неблагополучия, характерни за по-голяма част от провидците.

Твърди, че един от тежките случаи в практиката й е на пациент с предварително поставена диагноза плевроперикардит, което ще рече вирусна пневмония, клоняща към туберкулоза, придружена с хронични рани. След серия от кратки сеанси пациентът си отишъл от кабинета й с напълно възстановено здраве. Липсата на болестта била потвърдена от подробни медицински изследвания по време и след терапията на лечителката. По въпроса за конкретната си методика Ганчева е категорична. Възстановява целостта на болните клетки в организма. Енергията, която ръцете й излъчват, регулира общото състояние в организма или събужда дейността на нарушената имунна система. По време на сеансите й се възвръща изгубеното равновесие между централната нервна система, сърдечносъдовата дейност, кръвообръщението, както и хормоналните функции на организма. Лечителката изповядва, че помага на организма да се „самовъзстанови”, да изгради нужните си антитела, посредством, които преборва и конкретната диагноза. Пациентите на Анета Ганчева идват в кабинета й с предварително поставена диагноза. По време на лечебната терапия тя потвърждава или отхвърля диагнозите на лекарите. Предварително им обяснява какво ще усетят, как ще се почувстват във всеки следващ етап от водената от самата нея терапия. Пред журналистите, опитали се да обяснят под една или друга форма как точно се провежда лечението, терапевтката заявява, че не лекува с помощта на енергия. Методът й бил контактен, извършвал се с ръцете, но не с помощта на енергия, а посредством „мозъка”.И, разбира се, слаба Богу, че Ганчева не възроптава срещу функциите на този орган, а дори напротив. Използва го на драго сърце. Но да не бъдем дребнави. Малко са лечителите, чийто обяснения са в състояние правилно и точно да упътят изследователите на способностите им. Анализите и наименованията на едно и също влизат в остър конфликт помежду си и, вместо да изясняват, в повечето случаи се отдалечават от верните отговори. За пациентите от значение са не толкова анализите и теориите, а получените резултати, които са в състояние да ги изведат от болниците и да ги върнат към обичайния ритъм на живот. Оказва се, че те не са никак малко. Те са стотици бивши пациенти на отделенията по онкология, извървели са мрачните коридори на държавните клиники, минали са през кабинетите на хомеопатите и фитотерапевтите. Прощавали са се с близките си безброй пъти, за да се върнат към животите си с възможност за бъдеще. Всички те са категорични, че здравето си дължат единствено и само на Анета. Не искат обяснение за работата й, не се измъчват от въпроса как точно им е помогнала. Благодарни са, а мисълта, че е било възможно да продължат със спасителните опити в която и да било болница, ги изпълва с неприкрит ужас.