АНЕТА ГАНЧЕВА
Анета Ганчева - лечителката, която премахва тумори
При Анета ходят само болни, отписани от традиционната медицина, и пациенти, изчерпали всички варианти за лечение. Независимо от тежките си заболявания нито един от излекуваните нямал рецидив.
Дарбата си да лекува Анета Ганчева получава преди 20 години. За разлика от много други екстрасенси, тя нито е катастрофирала, нито е изпадала в кома. Твърди, че няма болест, с която да не може да се справи, дори и за тези, за които още няма открит лек. Всеки пациент отивал при нея с предварително поставена от лекар диагноза, изследвания и документи.
„Това е важно за мен, защото лечението ми е на база клетъчно ниво. Изграждам всички унищожени клетки в организма. Условието да има поне месец живот пред себе си, за да му помогна. Методът ми на лечение е следният. Атакувам имунната система, а за да се изгради отново, регулирам всички органи в тялото – централна нервна система, сърдечна дейност, кръвообращение и хормонални функции. Лекувам само с ръце. Задържам ги над болното място, колкото преценя”, разкрива методиката си на лечение Ганчева.
Когато започнала да лекува, тя потърсила съдействие от властите. Искала да докаже възможностите си официално, но никой не й обърнал внимание. Първо почукала на вратата на здравното министерство. После обикаляла от болница на болница. Единствено във ВМА й дали възможност да докаже способностите си и първите й пациенти са от тази болница.
„Тогавашният шеф на ВМА проф. Йовчо Топалов свика консилиум. Дадоха ми най-тежките случаи, които бяха в реанимацията. Професорът, който беше съдов хирург, ми предложи да направим фирма и да обикаляме по света. Искаше той да оперира, а аз да възстановявам хората и да няма смъртни случаи. Деликатно му отказах, но беше първият, който започна да ми изпраща безнадеждно болни пациенти”, спомня си лечителката.
Първите й пациенти били хора с перикардит, белодробна емболия и такива, които били подготвени за ампутация на крайници, с болестта на Бюргер.
„Имаше хора, които за месец и половина – два бяха 100 процента излекувани и изписани. Някои от тях казаха: „Хич не ме интересува как ме излекува. Важното е, че съм здрав”. Лекарите видяха на доплеровите проби какъв е резултатът и как без лекарства болните се подобряват. За мен е без значение какво е заболяването, защото не третирам организма като някаква болест. Организмът на човек така е създаден, че да може сам да се регенерира и да възстановява антитела. При срив на имунната система никой не може да помогне, защото й каквито лекарства да се предпишат, не могат да я активират. Няма значение в каква фаза е ракът, например. Може да стане във всеки един стадий, ако организмът не е унищожен и имам възможност да стъпя на него, за да могат да се активират и създадат имунни тела. Въпросът не е да удължа живота на човека с 5 дни или месец”, разкрива лечителката.
Най-куриозният случай в практиката й е когато болното от СПИН момче оздравяло. „След ВМА отидох в Инфекциозна болница при Костадин Костов. Единствено техен приоритет беше да ми дадат болен от СПИН. В болница ги поддържаха на много силни лекарства, а аз ги спирах и само един от болните се престраши да рискува. Д-р Костов завеждащия на СПИН отделението и ме заведе при болните.
Намери се само един доброволец. Беше 26-годишно момче, пипнало болестта в Гърция 6 години преди това. 5 години е бил серопозитивен, а на шестата вече беше развил болестта. Оказа се, че освен СПИН има и хепатит В. Първите три-четири дни го лекувах в болницата. Извикаха ме и ми казаха: „Много съжаляваме, но си го вземе и го лекувайте във ваши условия”. И така за 7 месеца стана чисто нов човек. Започна да търси да даде гласност първо чрез БТА. Пристигна в сутрешния блок на Величко Скорчев, показаха документите, момчето разказа историята си. Трябва хората болни от СПИН да знаят, че имат алтернатива, че имат живот пред себе си. Започнаха да ме заплашват по телефона. Единствено министър Мими Виткова и заместничката й Радка Аргирова ме приеха. Прегледаха цялата документация и казаха: „Ама това не може да бъде!”.
Децата, родени от майки със стерилитет с помощта на Анета, са 17. „Това са жени, минали през всякакви процедури, включително и неуспешно ин витро. Единствено не мога да помогна, когато няма време-живот на организма. При рак например, след операция, лъчетерапия, химиотерапия, изчерпани са защитните сили на организма. Ако имаме време и е останало нещо здраво в тялото, ще задвижим мотора, но иначе няма как да стане.”